Описание
Субстрат с трюфелни спори – засилващ и създаващ микориза – ПОДХОДЯЩ ЗА ЗАРАЗЯВАНЕ НА 10 ДРЪВЧЕТА
Дайте нов живот на дръвчетата си!
Можете да използвате за заразяване на лешник, дъб, габър, бор и липа
Този стимулант е естествен биологичен продукт, съставен само от естествени вещества и контролирано количество спори от само узрели и здрави ларви трюфели (Tuber Aestivum), които насърчават активирането на микоризата.
Той е специално проектиран да стимулира мицелията и микоризата в корените на трюфелните дървета. Като помага да се ускори образуването на плодни трюфелни тела и да се предотврати разпространението на нежелани гъби и значително да се увеличи добива чрез разпръскване на спорите.
Технически подробности: 1 литър продукт, съдържащ: приблизително 5 грама спори от черен трюфел. (между 100 000 и 200 000 спори) и органични вещества като: торф, перлит, вермикулит и др.
Употреба: За дървета подходящи за микориза е добре да използвате техниката (испански-капан). Направете дупка около 25 см в диаметър и до 30 см в дълбочина на растояние 30-50 см от ствола на дървото в зависимомст от възрастта му. За 3-годишно дърво 30 см за 4 едногодишно дърво 40 см за 5 годишно 50 см и т.н. Направете от 4 до 6 дупки в зависимост от размера на дървото и ги запълнете със смес съставена от 50% почва извлечена от дупката и 50% органичен субстрат. Поставете 2 или 3 шепи от тази смес във всяка една дупка, след което покрийте с останалата почва.
В зависимост от региона и дали времето е горещо, е желателно да поливате. Прилагайте техниката всяка година, като леко увеличавате разстоянието от ствола на дървото и изменяте позицията.
За млади дървета на възраст до две години, поръсете тази смес около дървото и го оставете да слезе надолу в земята, като окопаете почвата на дълбочина не повече от 10 см придружено с обилно поливане.
Тази техника може да се използва и при дървета, които вече имат трюфели, като значително ще помогне за доразвиване на по-голяма микориза и същесременно да по-голям добив.
Повтаряйте тази техника всяка година от края на зимата до началото на пролетта. И в двата случая резултатите са изненадващи. Оттук идва и поговорката: „Посейте сега, за да пожънете по-късно.“
